Грипните ваксини – между митовете и фактите 3

За да попречи на разпространяването на погрешни твърдения, научният журналист Тара Хейли решава да напише дълъг и изчерпателен пост, свързан с всеки един мит по темата, на който е успяла да се натъкне.

След като ви представихме първа и втора част на нейния списък с най-често срещаните митове, свързани с грипните ваксини, продължаваме нататък. И всеки от тях е развенчан, пише Обекти.бг, цитирайки io9.

Мит 15: Инфлуенцата не е толкова опасна. Хората се възстановяват бързо от нея.

Всъщност е доста опасна. Грипът е сериозно заболяване. Симптомите са подобни на други заболявания, така че хората често смятат по-леки заболявания за грип.

Някои хора имат късмета да се възстановят за няколко дни, но повечето пъти болестта ни поваля за около десет дни, а усложненията могат да бъдат животозастрашаващи, особено при децата.

Мит 16: Хората не умират от грип, освен в случаите, в които страдат и от друго съществено заболяване.

Всъщност, здравите хора наистина могат да умрат от грип. Хората умират от грип. Всяка година. Включително деца без предварителни заболявания (тук има твърде много нещастни истории). Едно проучване сочи 43% от над 800 деца, които са починали от грип между 2004 г. и 2012 г., не са имали други заболявания.

Често инфлуенцата може да не е посочена като пряка причина, ако смъртта е причинена от усложнения на грипа, като пневмония и др.

Мит 17: Хората, които са алергични към яйца, не трябва да се ваксинират. Ще умрат!

Не, няма. Има и ваксина, която е създадена специално за тях.  „Хората с алергия към яйца не са изложени на допълнителен риск от реакция при получаване на грипна ваксина, въпреки че ваксината може да съдържа известно количество яйчен протеин.“ - заявява в препоръките си Американският колеж по алергии, астма и имунология.

И въпреки това, за още по-голяма сигурност, вече съществуват и ваксини без яйчен протеин, за които можете да попитате личния си лекар.

Мит 18: Ако се заразя с грип, антибиотиците ще ме излекуват.

Не, не могат. Грипът е вирус. Антибиотиците се борят с бактериите, а не с вирусите. Нито един антибиотик в света не помага срещу грипна инфекция. Съществуват антивирусни медикаменти и имуностимуланти, които до известна степен могат да предотвратят развитието на болестта и да намалят риска от усложнения, но те не осигуряват лечение в тесния смисъл на думата.

Мит 19: На мен лично грипната ваксина не ми действа. Последният път, когато ми я биха, пак се заразих.

Въпреки всичко ваксината намалява риска да се разболеете. Както вече беше споменато, грипната ваксина не гарантира, че няма да се заразите с грип. Тя намалява риска да се разболеете и може да доведе до по-лек ход на заболяването, отколкото ако не сте били ваксинирани.

Освен това е напълно възможно да хванете щам на грипа, срещу който ваксината не осигурява защита.

Мит 20: Никога не съм се разболявал от грип, не се нуждая от инжекция.

Нима можете да предсказвате бъдещето? Милиони хора никога не са участвали в автомобилни произшествия. И все пак носят предпазни колани и се застраховат.

Мит 21: Мога да се предпазвам от грипа, като се храня правилно и си мия ръцете редовно.

Не, не можете. Грипът се пренася от въздуха. Измиването на ръцете е важно и може да намали риска от заболяване с най-различни микроби, но не и да предпази от грип. Здравословното и балансирано хранене също е важно и със сигурност улеснява имунната ви система да се бори с инфекциите. Но правилното хранене само по себе си няма как да предотврати заразяването.

Мит 22: Добре е да се разболявам от грип, тъй като това ще заздрави имунната ми система.

Не, няма. Както беше отбелязано по-горе, имунната система е отслабена, когато сте болни от грип. След възстановяването защитата ви срещу този конкретен щам се засилва. Ваксината кара имунната система да реагира по същия начин спрямо няколко грипни щама, но без да прекарвате седмица с висока температура, болки и повръщане.

Освен това, ако хванете грип, вие сте заразни за други хора. Ваксината помага да поддържате по-високи нива на имунитет в общността, защитавайки и хората, които са по-слаби или не могат да бъдат ваксинирани.

Мит 23: Създаването на нова ваксина всяка година прави инфлуенцата по-силна.

Не, не е вярно. Трудно е да отговорим накратко на този мит, без да опростяваме науката. Краткият отговор е, че настоящите ваксини няма да създадат по-опасни грипни щамове.

Грипните вируси се развиват и се променят редовно по два основни начина: „антигенно отклонение и антигенно изместване“. Отклоненията са малки, постепенни промени, които се случват през цялото време в отговор на натиска на околната среда и дори в нашите собствени тела. Грипният вирус има сегментиран геном: неговият геном се състои от осем части, които могат да се пренареждат на случаен принцип.

Когато вирусът инфектира човек, той може да „размени“ тези генни сегменти и да се промени вътре в самия индивид. Нашата собствена имунна реакция може да предизвика селективен натиск върху вируса, който допринася за промените, със или без ваксина. Ако вирусът не се променяше от година на година, грипната ваксина също нямаше да търпи промени всяка година (и Свещеният граал – „универсална грипна ваксина“ би бил по-малко неуловим).

Възможно е ваксината да е сред факторите на екологичен натиск, влияещи върху антигенните отклонение, но не повече от това, което вече се случва в нашия собствен организъм. Няма данни, че ваксините причиняват значителни промени във вируса, или  антигенно изместване. Изместването е много по-обезпокоителна промяна, водеща до драстично различен щам, за което обикновено имунната ни система не е подготвена.

Това се е случило с H1N1 през 2009 г., както и с испанската грипна епидемия през 1918-1919 г. Тази пандемия е продължила едва една година, но е била много по-тежка от типичния грипен сезон, убивайки около 3% от световното население.

Според някои учени, парадоксално, високите нива на имунитет в общността може да намали антигенното отклонение. Ако имунитетът е достатъчно висок, за да предотврати разпростирането на патогена из цялото население, не може да избухне епидемия и вирусът няма да еволюира, смятат те.

Мит 24: Страничните ефекти от грипната ваксина са по-лоши от самия грип.

Не е вярно. Най-честите странични ефекти от грипната ваксина са болки, сърбеж, умора, главоболие, дрезгав глас, зачервени очи, кашлица и зачервяване или подуване на мястото на инжекцията. В редки случаи децата могат да вдигнат висока температура, която може да доведе до гърч, без дълготрайна вреда. Най-сериозният риск е алергична реакция, която може да настъпи при 1 на един милион дози.

Рискът от синдрома на Гилен-Баре е 1 до 2 на всеки 1 милион дози, въпреки че той сам по себе си е многократно по-разпространен от самия грип. Грипът от своя страна, вече беше споменато, е много по-сериозен и може да доведе дори до смърт.

Мит 25: Грипната ваксина предизвиква парализа на Бел.

И това не е вярно. Докато пишех тази статия, приятели ми казаха, че техен близък е получил парализа на Бел след грипната ваксина, пише Тара Хейли. Не бях чувала това като мит, затова го разследвах.

Оказа се, че една грипна ваксина, използвана в Швейцария през 2000 – 2001 г. има вероятна връзка с развитието на парализа на Бел. Преглед на изследванията в САЩ също сочи такава вероятност, която е довела до по-задълбочено проучване. Това проучване установява, че няма повишен риск, както показва и друг доклад на незавидимия Институт по медицина. Още едно проучване, което изследва риска от парализа на Бел при деца след ваксинация срещу грип, също не открива повишен риск.

Понякога е трудно да се разграничи корелация от причина, както да се определи дали две неща, които се случват едновременно, не са просто съвпадение.

Въпреки това е важно да се съобщават всички нежелани симптоми и събития след ваксиниране и да се подават от лекарите към специално създадената за тази цел система (VAERS), така че учените да могат да проследяват симптомите, които са докладвани многократно. На базата на известните до днес изследвания, моят познат вероятно развил парализа на Бел по друга причина, която е съвпаднала по време с ваксинацията (това заболяване може да се причини от цял набор вирусни инфекции, една от които е грипът).

Но със сигурност това трябва да се съобщи на личния лекар, който да докладва до VAERS. Това е начинът, по който могат да се идентифицират потенциални връзки между някои ваксини и заболявания.